Posted by Jordanes on 12/20/2005, 3:44 pm Готи е названието на тракоилирийските Гети, респ. Скити в периода на късната античност. Наред с Хуно-Българите, те са фундаментален етнообразуващ компонент на българския етногенезис, на днешните Българи; Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи. Още преди около 1 век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обърна внимание, че теорията за германския произход на Готите почива само на гореспоменатите митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на многобройни древни източници, в своя дисертационен труд „Готи или Българи“ Ганчо Ценов доказа, че Готите са наследници на Гетите. Гети е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със Скити, са обозначавани от всички древни историци. В Британския музей се съхраняват от този период ръкописи на Св. епископ Йероним, които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на Св. Евсевий Цезарейски (*270-†338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук/т.е. и България). Според старите готски историци Йордан, Касиодор (*490-†583) и Приск Готите не са Германи. В своята история на Готите „За произхода и деянията на Гетите“ („De origine actibitusque Getarum“) Йордан няколкократно подчертава, че "сегашните Gothi са някогашните Getae, респ. Скити". След смъртта на Император Максимин Тракиецът (*172/173-†238), роден в Тракия, Готите се активизират на юг от Дунава и принуждават Римската империя да им заплаща годишен данък. През 238 г. те превземат гр. Истрия в Добруджа. През 251 г. няколко готски подразделения, водени от готския Княз Книва, оперират в Дакия, Мизия, Тракия и Илирия. Град Никополис ад Иструм (Никопол) е обсаден, а гр. Филипопол (Пловдив) е превзет и оплячкосан. Римските войски са разбити най-напред при Берое и след това при Арбитус (Разград), като в сражението загива Императорът Деций. През 254 г. Готите достигат до гр. Солун, а през 255 г. източното Черноморие, от 257 г. преминават Босфора и превземат редица градове в Мала Азия, през 268 г. пресичат Дарданелите и пристигат в Пелопонес. Около 290 г., по времето на роденият в Далмация Император Диоклетиан (*ок.240-†316), респ. след приключването на кризата в Римската империя при управлението на т.н. „Войнишки императори“, ситуацията около Дунава за известно време се успокоява. Счита се, че в този период започва разделянето на Готите. Източните Готи, известни в историята още като Вези-Готи (Везе-Готи, Беси-Готи), населяват предимно територии северно от Дунава, респ. Дакия, Мизия, Добруджа (Малка Скития), Причерноморието и по-късно Тракия и Македония. Западните Готи, известни в историята още като Остро-Готи, населяват предимно територии в днешна Украйна и по-късно Мизия и Илирия, а остатъци от тях - около устието на р. Днепър и Крим. В този смисъл, условното разделение на Готите на Остготи (източни Готи) и Вестготи (западни Готи), използвано от Касиодор и възприето по-късно от германските историци, е анахронизъм, от гледна точка на по-ранните периоди в историята им. Самото название на Вези-Готите произхожда от етнонима на древните тракийци Бесите (погърчен). Беси->Веси->Вези->Везе. В Британския музей се съхраняват ръкописи на Св. Йероним (*331-†420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на Св. Евсевий Цезарейски (*270-†338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук/т.е. и България).
83.228.63.215
Готи
Според някои германски историци и техни последователи Готите са били различни източногермански племена, чиято прародина, по един мит, предаден от роденият в Тракия готски историк Йордан (†552), е бил Скандинавският полуостров, по-точно Йоталанд и Готланд. От там, около 15 века пр.Хр., те поели с два кораба на югоизток, за да достигнат около 230 г. южноруските степи. Според други, основаващи се пак на предания, Готите са населявали към Новата ера областта около устието на р. Вайхзел (Висла), към средата на 2 век започнали да се придвижват на югоизток към Дунава и Черно море, като изминавали по 50-60 км на поколение до към 238 г. По-късно те се обособили на два клона, разграничени от р. Днепър — Вестготи (Тервинги) и Остготи (Гройтунги).
Message Thread:
« Back to thread
